Хормони и коса

Продължавайки поредицата от статии по темата за стареенето на косата, представяме на вашето внимание тема, която изследва влиянието на хормоналния статус на организма върху състоянието на косата.

Статията е предоставена на Трихологичен център Лилия благодарение на тясното ни сътрудничество с украинската трихологична школа, от проф. д.м.н. Юлия Овчаренко от катедрата по дерматовенерология на Харковската медицинска академия за следдипломно образование (KhMAPO), член на борда на Европейското дружество за изследвания на косата и ръководител на клиниката „Институт по трихология" (Украйна).

Антиейджинг медицина и хормоналния статус на организма

Антиейджинг медицината се занимава с търсенето и прилагането на методи за лечение, насочени към овладяване, отслабване или забавяне на заболявания, прогресиращи с възрастта. Сред многото методи експертите обръщат голямо внимание на хормонозаместителната терапия, основана на предположението, че постепенното намаляване и дисбаланс на хормоните с възрастта са тясно свързани с процеса на стареене.

При представителите на двата пола нивата на хормона на растежа, мелатонин, дехидроепиандростерон (DHEA) и неговата сулфатна форма DHEAS достигат своя максимум през третото десетилетие от живота и след това постепенно намаляват. Освен това при мъжете се наблюдава постоянно намаляване на производството на биологично активен свободен тестостерон, с около 1% годишно. За разлика от жените, при мъжете не е характерно рязко спиране на производството на половия хормон.

Целевите органи, включително кожата и косата, сигнализират за тези инволуционни промени. Косменият фоликул е постоянно обновяващ се орган, способен да генерира нова коса, и по този начин е не само важен маркер на стареенето, но и стигма, характеризираща функциите на ендокринната система и общия соматичен статус.

След идентифицирането на хормоните като важен фактор в цикъла на растеж на косата се появиха нови терапевтични възможности, позволяващи повлияване на растежа на косата чрез регулиране на хормоналните ефекти. Сред хормоните, влияещи на състоянието на косата, най-голямо значение имат андрогените, естрогените, хормоните на щитовидната и паращитовидната жлеза, пролактинът, кортикостероидите, растежният хормон и мелатонинът. По-долу разглеждаме по-подробно тези клинично важни, а понякога и парадоксални взаимодействия.

Влияние на андрогените върху растежа на косъма

Андрогените са основният регулатор на растежа на космите при хора, с парадоксални разлики във фоликуларните реакции в зависимост от местоположението върху тялото: от стимулиране на растежа на брадата, например, до прекратяване на растежа на косата по скалпа, но без никакъв ефект върху миглите. Освен това чувствителността на космените фоликули към андрогените варира в различните области на скалпа: в короната тя се увеличава, което води до бавно прогресиране на процесите на миниатюризация, докато в тилната област фоликулите остават нечувствителни към действието на андрогените. Трансплантираните фоликули запазват тези различни реакции, факт, който е в основата на коригиращата козметична хирургия при андрогенна алопеция.

Един от първите признаци на пубертета е постепенната подмяна на най-фините косъмчета с по-плътни, пигментирани, междинни косми по пубиса, а по-късно и в подмишниците, като в крайна сметка се получават по-големи и по-тъмни терминални косми. Тези промени се появяват успоредно с увеличението на андрогените в кръвта през пубертета, което при момичетата настъпва по-рано, отколкото при момчетата. Сходни промени се наблюдават в много други части на тялото при млади мъже, водещи до растеж на брада, окосмяване в интимната област и поява на косми по гърдите. Растежът на брадата рязко се увеличава по време на пубертета и продължава да нараства до около 35 до 40 годишна възраст, докато терминалните косми по гърдите или в ушните канали могат да се появят едва няколко години след пубертета.

Въпреки това андрогените нямат видим ефект върху много фоликули, произвеждащи терминални косми още в детска възраст, като тези на миглите или голяма част от фоликулите на скалпа. Парадоксално, при индивиди с генетична предразположеност андрогените допринасят за постепенната трансформация на големи терминални фоликули на скалпа в миниатюризирани. Точните механизми на подобни реакции в рамките на космения фоликул не са напълно изяснени и зависят от местоположението на фоликула в тялото.

Стероидните хормони регулират растежа на клетките, тяхното диференциране и метаболизъм. Нарушенията на функцията на надбъбречните жлези могат да доведат до повишена или понижена глюкокортикоидна активност. Повишената активност на андрогените се изразява в ранен пубертет при деца и вирилизация при жените, докато при мъжете протича безсимптомно. Излишъкът от андрогени може да бъде резултат от различни състояния, засягащи както надбъбречната жлеза, така и яйчниците, включително вродена надбъбречна хиперплазия или адреногенитални синдроми, надбъбречни тумори, синдром на Къшинг, поликистоза и яйчникови тумори, както и други тумори, несвързани с надбъбречните жлези или яйчниците.

Дерматологичните признаци на вирилизация са хирзутизъм и андрогенна алопеция. Бързото появяване на признаци на вирилизация, повишаване на нивата на DHEAS над 600 ng/L и нивата на свободен тестостерон над 200 ng/L предполагат наличие на тумор, произвеждащ андрогени. Адреногениталните синдроми са резултат от генетично детерминиран синтез на кортизол. Увеличаването на производството на ACTH, провокиращо повишена стимулация на надбъбречните жлези, в комбинация с блокада на пътя за производство на кортизол, води до натрупване на надбъбречни андрогени, което причинява вирилизация при жените. Частичният дефицит на 21-хидроксилаза може да се прояви като хирзутизъм дори при възрастни жени.

Хиперкортицизмът, или синдромът на Къшинг, е състояние на повишена секреция на кортизол от надбъбречните жлези. Най-често това е ятрогенно, вследствие на прилагането на глюкокортикостероиди, но сходни признаци се наблюдават и при пациенти с ендогенен хиперкортицизъм (болест на Кушинг) или тумори на надбъбречната жлеза. Хипертонията и наддаването на тегло са ранни прояви на заболяването, а сред типичните кожни симптоми са преразпределение на мазнините, затлъстяване с отлагания в торса, характерна кръгла форма на лицето (facies lunata), атрофия на кожата с лесна поява на синини, пигментирана хипертрихоза на лицето, хипертрихоза и алопеция. Тези прояви първоначално могат да бъдат пропуснати и погрешно отдадени на нормалното стареене на кожата.

Липсата на андрогенна активност може да доведе до намалено либидо, загуба на мускулен тонус, суха кожа и намаляване на жизнената енергия. Развитието на андрогенен дефицит след пубертета се характеризира със слабо окосмяване на пубиса, тъй като запазването на вече оформените косми в тази област е по-малко зависимо от андрогените, отколкото тяхното първоначално производство.

Болестта на Адисон е хронична недостатъчност на кората на надбъбречната жлеза. Най-яркият дерматологичен признак е увеличаване на пигментацията на кожата, а косата също може да стане по-тъмна.

Менопауза и състоянието на косата

По време на менопаузата яйчниците намаляват производството на хормони, отговорни за репродукцията, които могат да повлияят и на сексуалното поведение. Намаляването на нивото на циркулиращите естрогени засяга цяла верига от функции, от мозъка до кожата. Типичната възраст за менопауза е между 45 и 55 години. Жените след менопауза са изправени пред дерматологични проблеми като атрофия, сухота, сърбеж, загуба на еластичност и гъвкавост на кожата, повишена ранимост на кожата, суха коса и алопеция. Понастоящем се смята, че тези явления се дължат на ниски нива на естроген.

Клиничните доказателства за ефектите на естрогена върху растежа на косата са получени чрез проследяване на ефектите от бременността, приемането на хормони, влияещи на метаболизма на естрогена, и менопаузата върху състоянието на косата. През втората половина на бременността делът на анагенната коса се увеличава от 85 на 95%, докато делът на косата с по-голям диаметър също е по-висок в сравнение с жени на същата възраст, които не се подготвят за майчинство.

След раждането фоликулите претърпяват бърз преход от разширената анагенна фаза към катагенната, а след това и телогенната фаза, последван от увеличен косопад, видим след 1 до 4 месеца от раждането. Сходен, увеличен косопад се наблюдава при много жени от 2 седмици до 3 до 4 месеца след спиране на оралните контрацептиви, наподобяващ загубата на коса, обичайно наблюдавана след раждане. Таблетките за контрол на раждаемостта или хормонозаместителната терапия с прогестогени, притежаващи андрогенна активност (норетистерон, левоноргестрел), са по-склонни да причинят обща плешивост при генетично предразположени жени.

Предполага се, че при генетична предразположеност съотношението на естроген към андроген може да действа като провокиращ фактор за загуба на коса при жените. Това съответства и на загубата на коса, провокирана при податливи жени чрез лечение с ароматазни инхибитори при рак на гърдата. И накрая, жените след менопауза показват повишена тенденция към загуба на коса, подобна на тази при мъжете.

Естрогените изпълняват важна функция в човешката кожа, включително епидермиса, дермата, съдовата мрежа, космения фоликул, както и мастните и потните жлези, играещи значителна роля в стареенето на кожата, пигментацията, растежа на косата и производството на кожен себум. Освен промяната на транскрипцията на гени чрез естроген-реагиращи елементи, 17-бета-естрадиол (E2) променя и метаболизма на андрогените, демонстрирайки подчертана активност на ароматазата, ключов ензим при превръщането на андрогените в E2. По този начин косменият фоликул е едновременно мишена за естрогените и техен източник.

Доказано е, че естрогените влияят върху растежа и цикличността на космените фоликули, като се свързват с локално експресираните естрогенни рецептори (ERs). Откриването на втория вътреклетъчен естрогенен рецептор (ERbeta), изпълняващ клетъчни функции, различни от класическия естрогенен рецептор (ERalpha), както и идентифицирането на мембранните естрогенни рецептори в космения фоликул, се превърнаха в области, изискващи допълнително проучване за разбиране на механизма на ефекта на естрогена върху растежа на косата.

Влияние на тиреоидните хормони

Хормоните на щитовидната жлеза влияят върху растежа и диференциацията на много тъкани, общия енергиен разход на организма и обмяната на множество субстрати, витамини и други хормони. Активността на щитовидната жлеза влияе на консумацията на кислород, синтеза на протеини и клетъчното делене, и поради това е от голямо значение за формирането и растежа на косата. Експресията на бета-1 рецептора на хормона на щитовидната жлеза е доказана в човешкия космен фоликул, а трийодтиронинът значително повишава преживяемостта на човешката коса in vitro. Ефектът от активността на тиреоидните хормони върху косата е най-забележим при техен дефицит или излишък.

Хипотиреоидизмът е резултат от недостиг на хормони на щитовидната жлеза. Най-често се появява поради хроничен автоимунен тиреоидит (болест на Хашимото) или ятрогенна аблация на щитовидната жлеза (лечение с натриев йодид-131 или хирургична тироидектомия). Наблюдава се около десет пъти по-често при жените, отколкото при мъжете, и особено често на възраст между 40 и 60 години. Пациентите имат суха, грапава кожа, а в тежки случаи състоянието може да наподобява ихтиоза. Кожата на лицето е оточна, с увеличен брой бръчки, а изражението може да е „празно" и безизразно.

Косата става суха, груба и чуплива, а може да се наблюдава дифузна алопеция с изтъняване на страничната част на веждите. Растежът на косата се забавя, а делът на телогенната коса се увеличава. Алопецията се характеризира с постепенно начало. При генетично предразположени лица продължителният хипотиреоидизъм може да бъде придружен и от андрогенна алопеция, като вероятният механизъм предполага увеличаване на свободните андрогени в плазмата.

Хипертиреоидизмът се причинява от излишък на циркулиращи тиреоидни хормони. Най-честата причина за него днес е болестта на Грейвс, автоимунно заболяване, засягащо жените по-често от мъжете, с прогнозирано разпространение при пациенти на 60 и повече години от 5,9%. Най-честите симптоми на хипертиреоидизма са системни, а не кожни, и се причиняват от състояние на хиперметаболизъм, известно като тиреотоксикоза. Въпреки това дифузен косопад се наблюдава в 20 до 40% от случаите, а аксиларен косопад, при 60%. Тежестта на плешивостта не корелира с тежестта на тиреотоксикозата, а самата коса е тънка, мека, права и слаба.

Важно е да се има предвид, че причина за загуба на коса могат да бъдат и лекарствата за лечение на заболявания на щитовидната жлеза, или медикаменти, влияещи на нейния метаболизъм, включително карбимазол, тиамазол, метилтиоурацил, пропилтиоурацил, йод, левотироксин, литий и амиодарон.

Хипопаратиреоидизмът се наблюдава най-често при гериатричната популация, след неволно отстраняване на паращитовидните жлези по време на операция на щитовидната жлеза или радикално изрязване при рак. Пациентите развиват хипокалциемия с тетания. Може да се наблюдава изтъняване на косата или пълната ѝ загуба. Върху ноктите често се образуват хоризонтални депресии, появяващи се в основата им около три седмици след тетаничната атака, а увреждането на зъбния емайл може погрешно да бъде тълкувано като неспазване на оралната хигиена, особено при възрастни хора.

Пролактин и загуба на коса

Пролактинът е лактотропен хормон от предния дял на хипофизната жлеза, който стимулира растежа на гърдите, води до лактация и появата на инстинкт за грижа за потомството, включително при мъжете. Секрецията на пролактин протича в съответствие с циркадния ритъм, чрез медиатори в хипоталамуса, хормон, освобождаващ пролактин, инхибиращ хормон на пролактин и допамин.

Клинично хиперпролактинемията се проявява чрез симптомен комплекс от галакторея-аменорея с косопад, галакторея (30 до 60%), аномалии в менструалния цикъл, вторична аменорея, себорея, акне и хирзутизъм. Взаимодействията между пролактина и растежа на косата са сложни, тъй като пролактинът действа върху космения фоликул не само пряко, но и косвено, чрез увеличаване на съдържанието на параандрогени в кората на надбъбречната жлеза. Следователно хиперпролактинемията може да бъде причина не само за дифузен телогенен косопад, но и за андрогенна алопеция и хирзутизъм. Изследване на Schmidt показва възможен ефект на пролактина върху андрогенната алопеция при жени.

Значение на хормона на растежа

Хормонът на растежа, или соматотропният хормон, също е важен за косата, което се вижда от клиничните наблюдения при състояния с повишено или намалено ниво. Ако рецепторът на растежния фактор е променен вследствие на мутации, клетките реагират по-слабо на хормона на растежа. Това състояние се нарича соматотропинова резистентност, или синдром на Ларон. Освен хипофизарния нанизъм, проявяващ се в детството, този синдром се характеризира с хипотрихоза и преждевременна алопеция.

IGF-1 е растежен фактор, структурно подобен на инсулина, който влияе на клетъчния растеж и диференциация. IGF-1 играе роля и в развитието на космените фоликули и растежа на косата. Установено е, че IGF-1 се произвежда в дермалните папили, а доказаното наличие на матрична РНК на рецептора на IGF-1 в кератиноцитите насочва към предположението, че IGF-1 е способен да индуцира растежа на косата чрез стимулиране на пролиферацията на кератиноцитите на космените фоликули.

Мелатонин в живота на косата

Първоначално открит като неврохормон, образуван и освобождаван от епифизата по време на циркадните ритми, мелатонинът регулира различни физиологични процеси, включително сезонни биоритми и ежедневни цикли на сън и събуждане, и влияе върху процеса на стареене.

Най-забележимото при мелатонина е неговият защитен и антиапоптотичен ефект, който може да осигури функционалната цялост на нетуморните клетки, благодарение на силните му антиоксидантни свойства и способността активно да улавя свободните радикали. Тези свойства позволяват мелатонинът да се разглежда като възможен вариант за противодействие на оксидативния стрес, свързан с дифузния косопад, както и с андрогенната алопеция, а също и като превантивна мярка срещу побеляване.

Според последните данни множество периферни органи са не само цел на биологичната активност на мелатонина, но и едновременно място за синтеза на екстрапинеалния мелатонин, неговата регулация и метаболизъм. Доказано е, че човешката кожа притежава мелатонинергична ензимна система, напълно експресираща специфичните ензими, необходими за биосинтезата на мелатонин. Освен това кератиноцитите, меланоцитите и фибробластите имат функционални мелатонинови рецептори, участващи във фенотипни ефекти, като клетъчна пролиферация и диференциация. В кожата е идентифицирана и активна мелатонинергична антиоксидантна система, предпазваща от увреждане, причинено от ултравиолетови (UV) лъчи.

Подобно на кожата, човешките фоликули синтезират мелатонин и експресират неговите рецептори, а се наблюдава и ефект върху цикъла на растеж на косата.

Хормонално лечение срещу признаците на стареене

Проучването на менопаузата и хормонозаместителната терапия от Женската здравна инициатива доведе до това много жени да станат негативно настроени относно системната естроген-заместителна терапия.

По време на употребата на антиейдж хормонални препарати, съдържащи рекомбинантен човешки растежен хормон, Едмънд Чейн от Института за удължаване на живота на Палм Спрингс отчита подобрения в дебелината и структурата на косата при 38% от пациентите, както и някои случаи на потъмняване на косата и подобряване на растежа ѝ.

При индивиди с андрогенна алопеция хормоналната терапия с андрогени, прекурсори на андроген (DHEA) или прогестини с андрогенни ефекти (норетистерон, левоноргестрел, тиболон) може да причини загуба на коса. Блокирането на активирането на андрогенните рецептори с антиандрогени на теория е полезен, но на практика непрактичен подход, тъй като антиандрогените блокират всички действия на андрогените, което води до неприемливи странични ефекти върху изявата на мъжките признаци при мъжете, както и възможно феминизиране на мъжкия плод при бременна жена.

Независимо от това, ципротерон ацетат, антиандроген с прогестогенен ефект, показан при хирзутизъм и акне, се използва и при жени с андрогенна алопеция, обичайно в комбинация с естроген като орален контрацептив за жени в пременопауза. Този метод на лечение стабилизира прогресията на състоянието. В САЩ често се използва и спиронолактон, антагонист на алдостерон с умерен антиандрогенен ефект.

Най-успешното съвременно терапевтично средство за лечение на андрогенна алопеция при мъжете е пероралният финастерид, инхибитор на 5-редуктаза тип II, който блокира превръщането на тестостерона в 5α-дихидротестостерон. Финастерид, първоначално предназначен за лечение на доброкачествена простатна хипертрофия, забавя прогресията на оплешивяването и е полезен и за по-възрастни мъже. Не е известно дали инхибиторът действа централно или в рамките на фоликулите, тъй като плазмените нива на 5α-дихидротестостерон остават ниски. За съжаление финастеридът не е ефективен при жени след менопауза и употребата му при тях е ограничена. Дутастерид, инхибитор на тип I и II 5α-редуктаза, показва подобен, а вероятно и по-добър ефект.

Известно е, че мелатонинът, основен продукт на секрецията на епифизната жлеза, модулира растежа и пигментацията на косъма, като по всяка вероятност действа като ключов невроендокринен регулатор, свързващ фенотипа на косата и нейната функция с фотопериодично зависимите промени в околната среда и репродуктивния статус. Наскоро е доказано, че в космените фоликули на човешкия анагенен фоликул, извън епифизната жлеза, се осъществява важен синтез на мелатонин, който чрез дезактивиране на апоптозата (програмирана клетъчна смърт) може функционално да участва в регулирането на цикъла на растеж на косата.

За да се проучи ефектът от локалното приложение на мелатонин върху растежа на косата и косопада, при 40 здрави жени, оплакващи се от косопад, е проведено двойно-сляпо, рандомизирано, плацебо-контролирано проучване. Разтвор на 0,1% мелатонин или плацебо разтвор е прилаган върху скалпа веднъж дневно в продължение на шест месеца, след което е извършена трихограма. Това пилотно проучване е първото, демонстриращо ефекта на локалния мелатонин върху растежа на човешката коса in vivo. Принципът на действие вероятно се изразява в активиране на анагенната фаза. Тъй като мелатонинът притежава допълнителни свойства на „чистач" на свободни радикали и активатор на възстановяването на ДНК, анагенният космен фоликул, характеризиращ се с висока метаболитна и пролиферативна активност, може да използва синтеза на мелатонин в самия фоликул като своя собствена цитопротективна стратегия.

Хормоналният статус на организма е ключов, но лесно пропускан фактор при косопад. Запазете трихологичен преглед, за да установите дали зад вашия проблем стои хормонален дисбаланс и какъв е подходящият терапевтичен подход.

Ключови изводи

• Нивата на растежния хормон, мелатонин, DHEA и тестостерон постепенно намаляват с възрастта, а косменият фоликул е чувствителен маркер на тези промени
• Андрогените имат парадоксален ефект според локацията на фоликула: стимулират брадата, но при генетична предразположеност причиняват миниатюризация на фоликулите в короната на скалпа
• Промените в нивата на естроген по време на бременност, след раждане, при спиране на контрацептиви и по време на менопауза пряко влияят на цикъла на растеж на косата
• Хипотиреоидизмът причинява суха, чуплива коса и дифузна алопеция, докато хипертиреоидизмът по-често води до тънка, мека коса и косопад в 20 до 40% от случаите
• Хиперпролактинемията, нарушенията на растежния хормон и мелатониновият дефицит също имат доказана роля в цикъла на растеж на косата
• Съвременните хормонални терапии, включително финастерид, дутастерид и локален мелатонин, действат по различни механизми и имат различна ефективност при мъже и жени

Често задавани въпроси

Защо хормоналните промени влияят толкова силно на косата?

Косменият фоликул е постоянно обновяваща се тъкан с висока метаболитна активност, а хормоните, включително андрогените, естрогените, тиреоидните хормони, пролактинът и мелатонинът, пряко регулират неговия цикъл на растеж, поради което дисбаланс във всеки от тях може да се отрази на косата.

Защо андрогените предизвикват косопад по скалпа, но окосмяване по други части на тялото?

Чувствителността на космените фоликули към андрогените е различна в зависимост от местоположението им по тялото. При генетична предразположеност фоликулите в определени зони на скалпа реагират на андрогените с миниатюризация, докато фоликулите на брадата или в интимната зона реагират с усилен растеж.

Има ли връзка между заболяванията на щитовидната жлеза и вида на косопада?

Да. Хипотиреоидизмът обичайно причинява суха, чуплива, дифузно оредяваща коса с изтъняване на страничната част на веждите, докато при хипертиреоидизъм косата е по-скоро тънка, мека и права, а косопадът засяга значителна част от пациентите.

Ефективен ли е финастерид при всички пациенти с андрогенна алопеция?

Не. Финастерид е доказано ефективен при мъже с андрогенна алопеция, но не показва ефективност при жени след менопауза, при които употребата му остава ограничена.

Може ли локалният мелатонин да помогне при косопад?

Проведено пилотно, плацебо-контролирано проучване при жени с косопад показва положителен ефект на локално прилаган разтвор на мелатонин върху растежа на косата, вероятно чрез активиране на анагенната фаза, но е нужно допълнително изследване на механизма.

За автора

Юлия Овчаренко, к.м.н., доцент по дерматовенерология в KhMAPO. Основател и ръководител на „Института по трихология", специализиран медицински, изследователски и образователен център. Член на борда на Европейското дружество за изследвания на косата (EHRS). Автор и уредник на поредица от тематични обучения „Съвременни методи за диагностика и лечение в трихологията" за дерматовенеролози в KhMAPE. Медицински редактор на списание „Дерматолог" (руска версия на списание „Der Hautarzt"). Автор на повече от 50 научни труда и 2 патента, съавтор на насоки за лекари, стажанти и студенти, включително „Фармакотерапия на фокална алопеция", „Съвременни методи за диагностика на нецикатрична алопеция" и наръчника „Трихология".

Източници

1. Ralph M. Trüeb, Desmond J. Tobin (Eds.). Aging Hair. Springer, 2010, 270 p.
2. Trüeb R. M. Hormone und Haarwachstum. Hautarzt, 2010, 61: 487-95.
3. Злотогорский А., Шапиро Д. и др. Трихология. Под ред. А. Литуса. Прев. от англ. Ю. Овчаренко. К.: Рудь, 2013, 160 с., ил.
4. Hamilton J. B. Age, sex and genetic factors in the regulation of hair growth in man: a comparison of Caucasian and Japanese populations. In: Montagna W, Ellis RA (eds). The biology of hair growth. Academic Press, New York, 1958, p. 399-433.
5. Phillips T. J., Demarcay Z., Sahu M. Hormonal effects on skin aging. Clin Geriatr Med, 2001, 17: 661-672.
6. Lynfield Y. L. Effect of pregnancy on the human hair cycle. J Invest Dermatol, 1960, 35: 323-327.
7. Riedel-Baima B., Riedel A. Female pattern hair loss may be triggered by low oestrogen to androgen ratio. Endocr Regul, 2008, 42(1): 13-16.
8. Carlini P., Di Cosimo S., Ferretti G., Papaldo P., Fabi A., Ruggeri E. M., Milella M., Cognetti F. Alopecia in a premenopausal breast cancer woman treated with letrozole and triptorelin. Ann Oncol, 2003, 14(11): 1689-1690.
9. Venning V. A., Dawber R. P. Patterned androgenetic alopecia in women. J Am Acad Dermatol, 1988, 18: 1073-1077.
10. Thornton M. J. The biological actions of estrogens on skin. Exp Dermatol, 2002, 11(6): 487-502.
11. Ohnemus U., Uenalan M., Conrad F., Handjiski B., Mecklenburg L., Nakamura M., Inzunza J., Gustafsson J. A., Paus R. Hair cycle control by estrogens: catagen induction via estrogen receptor (ER)-alpha is checked by ER beta signaling. Endocrinology, 2005, 146(3): 1214-1225.
12. Billoni N., Buan B., Gautier B., Gaillard O., Mahé Y. F., Bernard B. A. Thyroid hormone receptor beta1 is expressed in the human hair follicle. Br J Dermatol, 2000, 142(4): 645-652.
13. Schell H., Kiesewetter F., Seidel C., von Hintzenstern J. Cell cycle kinetics of human anagen scalp hair bulbs in thyroid disorders determined by DNA flow cytometry. Dermatologica, 1991, 182(1): 23-26.
14. Williams R. H. Thyroid and adrenal interrelations with special reference to hypotrichosis axillaries in thyrotoxicosis. J Clin Endocrinol, 1947, 7: 52-57.
15. Orfanos C. E., Hertel H. Haarwachstumsstörungen bei Hyperprolaktinämie. Z Hautkr, 1988, 63: 23-26.
16. Schmidt J. B. Hormonal basis of male and female androgenic alopecia: clinical relevance. Skin Pharmacol, 1994, 7: 61-66.
17. Lurie R., Ben-Amitai D., Laron Z. Laron syndrome (primary growth hormone insensitivity): a unique model to explore the effect of insulin-like growth factor 1 deficiency on human hair. Dermatology, 2004, 208: 314-318.
18. Lerner A. B., Case J. D., Takahashi Y. Isolation of melatonin, a pineal factor that lightens melanocytes. J Am Chem Soc, 1958, 80: 2587.
19. Karasek M., Reiter R. J. Melatonin and aging. Neuroendocrinol Lett, 2002, 23 Suppl. 1: 14-6.
20. Reiter R. J., Tan D. X., Poeggeler B., Menendez-Pelaez A., Chen L. D., Saarela S. Melatonin as a free radical scavenger: implications for aging and age-related diseases. Ann N Y Acad Sci, 1994, 719: 1-12.
21. Slominski A., Fischer T. W., Zmijewski M. A., Wortsman J., Semak I., Zbytek B., et al. On the role of melatonin in skin physiology and pathology. Endocrine, 2005, 27: 137-48.
22. Tan D. X., Chen L. D., Poeggeler B., Manchester L. C., Reiter R. J. Melatonin: A potent, endogenous hydroxyl radical scavenger. Endocr J, 1993, 1: 57-60.
23. Fischer T. W., Trüeb R. M., Hänggi G., Innocenti M., Elsner P. Topical Melatonin for Treatment of Androgenetic Alopecia. Int J Trichol, 2012, 4: 236-45.
24. Rossouw J. E., Anderson G. L., Prentice R. L., et al. Risks and benefits of estrogen plus progestin in healthy postmenopausal women: principal results from the Women's Health Initiative randomized controlled trial. JAMA, 2002, 288(3): 321-333.
25. Blume-Peytavi U., Kunte C., Krisp A., Garcia Bartels N., Ellwanger U., Hoffmann R. Comparison of the efficacy and safety of topical minoxidil and topical alfatradiol in the treatment of androgenetic alopecia in women. J Dtsch Dermatol Ges, 2007, 5(5): 391-395.
26. Chein E. Age reversal, from hormones to telomeres. WorldLink Medical Publishing, 1998.
27. Fruzetti F. Treatment of hirsutism: antiandrogen and 5a-reductase inhibitor therapy. In: Azziz R, Nestler JE, Dewailly D (eds). Androgen excess disorders in women. Lippincott-Raven, Philadelphia, 1997, p. 787-797.
28. Hoffmann R., Happle R. Current understanding of androgenetic alopecia. Part II: clinical aspects and treatment. Eur J Dermatol, 2000, 10: 410-417.
29. Shapiro J., Kaufman K. D. Use of finasteride in the treatment of men with androgenetic alopecia (male pattern hair loss). J Invest Derm Symp Proc, 2003, 8: 20-23.
30. Kaufman K. D., Olsen E. A., Whiting D., et al. Finasteride in the treatment of men with androgenetic alopecia. J Am Acad Dermatol, 1998, 39: 578-589.
31. Price V. H., Roberts J. L., Hordinsky M., Olsen E. A., Savin R., Bergfeld W., Fiedler V., Lucky A., Whiting D. A., Pappas F., Culbertson J., Kotey P., Meehan A., Waldstreicher J. Lack of efficacy of finasteride in postmenopausal women with androgenetic alopecia. J Am Acad Dermatol, 2000, 43: 768-776.
32. Olsen E. A., Hordinsky M., Whiting D., Stough D., Hobbs S., Ellis M. L., Wilson T., Rittmaster R. S., Dutasteride Alopecia Research Team. The importance of dual 5alpha-reductase inhibition in the treatment of male pattern hair loss: results of a randomized placebo-controlled study of dutasteride versus finasteride. J Am Acad Dermatol, 2006, 55: 1014-1023.